Толкова ми липсваш,
че сълзите по мен
ми се струват сладки,
защото падат
заради твоята липса.

М. Д. (via bulgarianthoughts)

Има дни,
в които
толкова ми е тъжно,
че уискито ми се струва сладко…
Но дори и то
не стига да услади сърцето ми.
Боли ме,
а то не иска да се откаже.
От теб.

М. Дамянова (via bulgarianthoughts)

Мъчително е тихото примирение на факта, че никой не е виновен - не съм виновна, че го обичам; не е виновен, че не ме обича.

М. Дамянова (via bulgarianthoughts)

Но за разлика от всеизвестните истории, ние не бяхме огън и лед. Ние бяхме два огъня. Два пламъка. Опитващи се инатливо да горят. Понякога пречейки си, а понякога заедно.

М. Дамянова (via bulgarianthoughts)

Ще ми липсваш…
ще ми липсваш,
когато отново за миг осъзная,
че само ти ме разбираше с поглед.
Без думи.
Ще ми липсваш…
и ще ми е трудно.
Но зная, че и ти ще го разбереш.
Когато и на теб ти стане трудно.

М. Дамянова (via bulgarianthoughts)

Не обичам този Фейсбук. Там никога няма да може да сме само двамата… и да помълчим.

М. Дамянова (via bulgarianthoughts)

Силни характери сме… Издържаме един без друг няколко дни, месец, година… Но понякога се чудя, ще можем ли да издържим цял един живот…

М. Дамянова (via bulgarianthoughts)

Всеки можеше да разбере
колко много го обичам
само по усмивката,
която се появяваше,
когато чувах
името му.
А днес
не се усмихвам.

М. Дамянова (via bulgarianthoughts)

Психологията е онази наука, в която всяко твърдение може да е вярно, ако намерим обяснение за него.

М. Дамянова (via bulgarianthoughts)